Dimorphotheca fruticosa – Африканска пълзяща маргаритка
Dimorphotheca fruticosa (L.) Less. е вечнозелено, пълзящо многогодишно растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae), произхождащо от крайбрежията на Южноафриканската република. В продължение на десетилетия градинарите го познават като Osteospermum fruticosum (L.) Norl. и под това име все още се среща в повечето каталози на разсадници, особено в Калифорния и Средиземноморието. Съвременните таксономични системи, включително Plants of the World Online и южноафриканският SANBI, обаче отново го включват в род Dimorphotheca, към който го е отнесъл още Lessing през XIX век. Видът е описан от Линей през 1760 г. като Calendula fruticosa, а сред синонимите му са също Blaxium decumbens, Calendula diffusa и Osteospermum riparium.
В англоезичните страни растението носи името trailing African daisy, тоест пълзяща африканска маргаритка, и е едно от най-често засажданите почвопокривни растения в средиземноморски климат. Белите му кошнички с лилаво око, месестите листа и необикновената му устойчивост на солени ветрове са го превърнали в почти обичайно растение от Калифорния до Австралия, а в Нова Зеландия дори е подивяло. В по-хладните райони на Европа остава сезонно или контейнерно растение, ценено заради бързия си растеж и продължителния, обилен цъфтеж от края на пролетта до есента.
Ботаническо описание и растеж
Това е ниско многогодишно растение с пълзящи или леко изправящи се стъбла, късо окосмени и с времето вдървесиняващи в основата, което обяснява видовия епитет fruticosa, означаващ храстовидна. Растението обикновено достига 10–50 cm височина, като отделният екземпляр се разраства на ширина до 60–100 cm, а стъблата, които се допират до влажния субстрат, се вкореняват и образуват гъсти туфи. Листата са разположени последователно, с дръжки, обратнояйцевидни до лопатовидни, месести и полусукулентни, с фино назъбени ръбове, дълги до 10 cm и широки до 2,5 cm. Дебелата им листна петура съхранява вода и предпазва растението от изсушаващото действие на вятъра и солта.
Кошничките израстват поединично върху голи цветоносни дръжки, издигнати над листата. Езичестите цветове (крайните) са бели отгоре, а отдолу - лилави до виолетови, поради което пъпките и кошничките, затворени през нощта, имат съвсем различен, пастелен цвят от отворените. Тръбестите цветове в средата на кошничката са червеникавовиолетови до тъмнопурпурни, често с метален, синкав блясък. Плодът е семка с дължина около 6 mm, гладка и триъгълна в напречно сечение, разпространявана от вятъра. Името на рода Dimorphotheca, произлизащо от гръцки и означаващо буквално „двуформен плод“, се отнася до факта, че при растенията от този род семките от езичестите и тръбестите цветове имат различен строеж.
Период на растеж и развитие
Dimorphotheca fruticosa принадлежи към изключително бързорастящите растения. Младо растение, засадено през пролетта на слънчево място, може за един сезон да покрие площ с диаметър един метър, а в мек климат покрива склонове и ниски стени за една-две години. Британското кралско градинарско дружество (RHS) посочва, че достига пълните си размери за 2–5 години, но при сезонно отглеждане е напълно декоративно още през първата година. С възрастта центърът на туфата вдървесинява и се разрежда, затова в районите, където растението презимува, всяка година в края на зимата стъблата се съкращават с около една трета, а по-старите растения се заменят с вкоренени резници.
Цъфтеж и размножаване
В родината си видът цъфти от юни до октомври, което в Южното полукълбо съответства на периода от зимата до началото на лятото; в Нова Зеландия е наблюдаван цъфтеж от август до януари. В Европа цъфтежът започва в края на пролетта и продължава до есента, като през най-горещите периоди растенията често прекъсват цъфтежа, за да цъфнат отново, когато нощите се охладят. Съцветията кошнички, както при другите африкански маргаритки, се отварят сутрин на слънце и се затварят вечер и в облачни дни, което е естествена особеност, а не признак за проблеми при отглеждането. Цветовете се посещават от различни насекоми, включително пчели и пеперуди.
Освен чрез семена видът се размножава много лесно вегетативно. SANBI препоръчва стъблени резници, взети през пролетта или есента и вкоренени в смес от перлит и кори, а RHS - тревисти резници в края на пролетта и полувдървесинени в края на лятото, взети от нецъфтящи стъбла. Именно чрез резници любимите растения се запазват през зимата в по-хладните райони: няколко вкоренени стъбла заемат на перваза значително по-малко място от цялото майчино растение. Стъблата, които се допират до почвата, също се вкореняват самостоятелно, така че отводите са още един лесен метод.
Разпространение и естествено местообитание
Естественият ареал на вида обхваща крайбрежието на Южна Африка от залива Салданя в Западнокапската провинция, през Източнокапската провинция, до Квазулу-Натал. Растението обитава пясъчни плажове, крайбрежни дюни и скалисти клифове, обикновено на първата растителна линия, изложена на морски бриз, солена мъгла и ветрове със силата на буря. Западната част на ареала има средиземноморски климат с дъждовна зима и сухо лято, докато в източната част валежите са през лятото, а зимата е топла и влажна; този диапазон от условия обяснява защо видът се адаптира толкова добре към градини по целия свят.
Като декоративно растение Dimorphotheca fruticosa е пренесена в Калифорния, по крайбрежията на Средиземно море, в Австралия и Нова Зеландия. В Нова Зеландия се е разпространила в дивата природа през 1977 г. и днес е широко разпространена по крайбрежията на Северния остров, където има статут на инвазивен плевел, изместващ местната растителност по дюните. Това е предупреждение за градинарите в региони с меки зими да не я засаждат близо до естествени крайбрежни местообитания. В умерения климат на Европа такъв риск не съществува, тъй като растението не преживява зимата на открито. В Червения списък на растенията на Южна Африка видът е със статут „най-малка загриженост“ (Least Concern).
Изисквания към средата и толерантност
Най-важното изискване е пълното слънцегреене; на полусянка стъблата се издължават, а цъфтежът отслабва. Почвата трябва да бъде лека, песъчлива или чакълеста, бедна до умерено плодородна и много добре дренирана. RHS посочва варовити, песъчливи и леки глинести почви като подходящи, като отбелязва, че растението понася бедна почва, засоленост и суша. Нуждите от вода са умерени: през вегетационния период в родината му се полива до три пъти седмично, но вкоренените растения издържат дълги периоди без дъжд. Постоянно мокрият субстрат е най-честата причина за неуспех, тъй като води до загниване на корените и основата на стъблата.
По отношение на температурите видът е на границата на студоустойчивите растения: RHS му дава оценка H3, тоест понася краткотрайни спадове на температурата до около -5 °C, а американски източници посочват зони USDA 9–11 и преживяемост при около -6 °C. При продължителен мраз или в комбинация с мокра почва растенията загиват. Понася добре високите температури, но при силни горещини и сух въздух прекратява цъфтежа. Сред болестите и вредителите RHS посочва листни въшки, мана и вертицилийно увяхване, но на практика при добър дренаж и проветриво място растението боледува рядко. Добре е да се има предвид, че след поглъщане стъблата могат да бъдат вредни за зайци и гризачи, макар че растението не се смята за отровно за хора, кучета и котки.
Отглеждане в умерен климат
В по-хладните райони на Европа Африканската маргаритка се отглежда по два начина. Първият е да се третира като едногодишно растение: след последните слани се засажда на слънчева леха, склон или в чакълеста градина, където до есента образува цъфтящ килим, а с настъпването на зимата приключва жизнения си цикъл. Вторият начин е отглеждане в саксии, балконски сандъчета и висящи кошници с пропусклив субстрат, например универсална почва, смесена с една трета пясък или перлит. През есента, преди първите по-силни слани, тези растения се пренасят в светло и хладно помещение с температура 5–10 °C, а поливането се ограничава до минимум, така че кореновата бала да не изсъхне напълно.
В началото на пролетта презимувалите растения се подрязват с около една трета, пресаждат се в свеж субстрат и постепенно се закаляват, преди да бъдат върнати навън. През сезона е достатъчен балансиран тор на всеки 4–6 седмици или еднократна доза бавно действащ тор през пролетта; излишъкът на азот води до буйна листна маса за сметка на цветовете. Редовното отстраняване на прецъфтелите кошнички значително удължава цъфтежа. Растението понася отлично подрязване, така че прекалено дългите стъбла могат да се съкращават по всяко време през сезона.
Приложение в декоративното градинарство
В средиземноморския и калифорнийския климат Dimorphotheca fruticosa е едно от основните почвопокривни растения: засажда се по крайпътни склонове, подпорни стени и насипи, където стабилизира почвата и ограничава ерозията, а в крайбрежните градини е сред малкото видове, които издържат на първата линия на соления вятър. Популярни сортове и хибриди като 'Whirligig' със завити като лъжички езичести цветове, както и розовоцъфтящите форми, произлизат именно от този вид и от близкородствения Osteospermum jucundum. В Централна и Северна Европа растението се използва в контейнери, балконски сандъчета, висящи кошници и сезонни цветни лехи, където белите му кошнички, отварящи се на слънце, се съчетават добре с лавандула, газания, седуми, млечки и ниски декоративни треви.
За кого е подходящ този вид
Това е растение за хора, които искат бързо и евтино да покрият слънчево, сухо място с цъфтящ килим, както и за собственици на балкони и тераси с южно изложение, където много други растения изсъхват. То ще допадне на всеки, който харесва растения с ниски изисквания: достатъчни са слънце, пропусклив субстрат и умерено поливане. Необходимо е обаче да се приеме, че в умерения климат то е сезонен гост или обитател на прохладна оранжерия и светло стълбище през зимата. Хората с градини по крайбрежията с меки зими трябва да помнят склонността му да подивява.
Обобщение
Dimorphotheca fruticosa, известна като Osteospermum fruticosum и Африканска маргаритка, е бързорастящо, вечнозелено почвопокривно многогодишно растение от дюните на Южна Африка, с месести листа и големи бели кошнички с лилав център, цъфтящо от късна пролет до есента. Понася суша, солен вятър и бедна почва, но не и зимуване на открито в умерения климат, затова в по-хладните части на Европа се отглежда сезонно или в контейнери, които презимуват в прохладно, светло помещение. Видът не е застрашен и в родината си има статут на най-малка загриженост (IUCN/SANBI: Least Concern).
