Actinidia arguta – Актинидия остролистна (Мини киви)
Actinidia arguta, актинидия остролистна, в търговията известна като мини киви или кивибери, е изключително студоустойчиво, силно растящо пълзящо растение от семейството на актинидиевите (Actinidiaceae). Дава гладки, без власинки плодове с размер на грозде, които се ядат цели със кората – често по-сладки от класическото киви.
Синоними и наименования
Прието име е Actinidia arguta (Siebold & Zucc.) Planch. ex Miq., а базонимът е Trochostigma argutum Siebold & Zucc. Базата Kew POWO изброява за вида редица синоними; най-важните са:
- Trochostigma argutum Siebold & Zucc. (базоним)
- Actinidia cordifolia Miq.
- Actinidia purpurea Rehder
- Actinidia megalocarpa Nakai & Kitag.
- Actinidia callosa var. arguta (Siebold & Zucc.) Maxim.
- Actinidia rufa var. arguta (Siebold & Zucc.) Dunn
- Actinidia japonica Nakai
- Actinidia platyphylla A.Gray ex Miq.
На английски растението носи имената „hardy kiwi“, „kiwiberry“, „tara vine“, „baby kiwi“ и „grape kiwi“, а на немски „Kiwibeere“; на български е актинтия остролистна, популярно „мини киви“. POWO отличава и разновидности, например var. giraldii и var. hypoleuca.
Произход и външен вид
Видът произхожда от умерената Североизточна Азия – от руския Далечен изток (включително Сахалин), северните и централни части на Китай, Корея, Япония и Тайван, където расте на височини от 150 до 1500 м, в по-хладни райони от повечето актинидии. Това е силно растящо, листопадно, виещо се пълзящо растение, което нараства до 6 м за сезон и достига 6–9 м и повече.
Листата са единични, спирално разположени, хартиести, ситно назъбени, на дълги дръжки. Цветовете са дребни, бели и ароматни, появяват се късно през пролетта. Плодът е гладка, зелена (понякога кафеникава, пурпурна или с руменина) ягода с размер на грозде или маслина – всъщност без власинки мини киви. Растението е двудомно: мъжки и женски цветове растат на отделни екземпляри, затова за плододаване са нужни и двата пола.
Студоустойчивост и отглеждане
Актинидия остролистна е едно от най-издръжливите на студ плодови лиани – след втвърдяване издържа на около −30 до −34°C, а растенията от най-студените популации дори повече. Като зона на устойчивост приемаме 4 (най-издръжливите селекции достигат зона 3). Изисква слънчево място (за най-добри добиви), дълбока, плодородна, леко кисела и добре дренирана почва, както и здрава опора – пергола, беседка или солиден трелаж. Внимание: въпреки че самата лиана е много издръжлива, пролетните слани под −2°C могат да повредят младите издънки и пъпки.
Отглеждане от семена
Семената са в покой и изискват студена, влажна стратификация за 1–2 месеца (във влажна почва в хладилник, около 4°C), след което – пренесени на топло – обикновено покълват в рамките на около месец. Това е лесно отглеждане, но изисква търпение. Важни бележки за градинаря: полът на разсада (мъжки или женски) е неизвестен до първото цъфтене (обикновено след около 3 години), затова е добре да се засеят няколко растения, за да има представители и от двата пола; наименуваните сортове се размножават вегетативно, а разсадът е генетично променлив.
Грижи и приложение
Растението има голяма нужда от вода – обича постоянно влажна, но никога подгизнала почва (добър дренаж предпазва от гниене на корените). Нуждае се от здрава опора и формираща резитба. За плододаване е необходим мъжки екземпляр (един опрашва около шест женски); изключение е самоплодният сорт 'Issai'. Гладкото мини киви се яде цяло прясно, както и се преработва на конфитюри, сокове и вина; плодовете са богати на витамин C.
Любопитни факти
Актинидия остролистна е една от най-издръжливите на студ плодови лиани в културата – в природата преживява дори около −45°C, но въпреки това единична пролетна слана може да унищожи цялата плододаваща реколта, без да навреди на самото растение. В долината Ия в Япония от живи издънки на тази лиана са плели традиционни висящи мостове казура.
Обобщение
Мини кивито е благодарно предложение за любителите на плодове в по-студен климат – изключително издръжлива на студ лиана с сладки, ядливи цели плодчета. Отглеждането от семена е лесно (достатъчна е няколкоседмична студена стратификация), но трябва да се помни за здрава опора и да има растения и от двата пола.
