Tacca integrifolia – Цялалистна тaка (Бял цвете на прилеп)
Tacca integrifolia, известна като бялото цвете на прилепа (white bat flower), е едно от най-необичайните и разпознаваеми растения в света. Тя принадлежи към семейството на Dioscoreaceae и произхожда от подрастителността на влажните тропически и субтропични гори в Югоизточна Азия – от Бутан, Източните Хималаи и Индия, през Мианмар, Тайланд и Виетнам, до Малайския полуостров, Суматра, Ява и Борнео. В природата расте на сянка в подрастителния слой, при постоянно висока влажност и топлина, в хълмисти райони.
Синоними и наименования
Видът е описан от Кер Гауълър. Базата POWO изброява няколко синонима; най-често срещаните при доставчици и в литературата са:
- Ataccia integrifolia (Ker Gawl.) J.Presl
- Ataccia aspera (Roxb.) Kunth
- Tacca aspera Roxb.
- Tacca laevis Roxb.
- Tacca lancifolia Zoll. & Moritzi
Формата с бели прицветници понякога се продава като Tacca integrifolia 'Nivea' (преди Tacca nivea). На английски видът носи имена като white bat flower, bat head lily, cat's whiskers или devil flower; на български е цялалистна така, срещат се и наименования „цвете на прилеп“ и „растение прилеп“. По-рано родът Tacca е бил отделен в самостоятелно семейство Taccaceae.
Ботаническо описание и външен вид
Това е коренищно, туфиран многогодишен храст, обикновено достигащ от 60 до 120 сантиметра височина, а при оптимални оранжерийни условия понякога и повече. Листата са големи, цели (оттук и епитетът integrifolia – цялалистна), продълговато-елиптични до ланцетни, тъмнозелени и лъскави, на дълги дръжки. Но именно съцветието прави това растение истинска колекционерска рядкост.
Впечатляващото „цвете на прилепа“ се състои от два големи, изправени прицветника, наподобяващи разперени крила или уши на прилеп – при този вид те са бели до кремави с пурпурно-виолетови жилки, с размах до 20–30 см. Под съцветието висят множество нишковидни прицветници, наречени „мустаци“, дълги и виолетово-пурпурни, обикновено около 25–30 сантиметра. Истинските цветове са дребни, събрани в сноп, тъмнопурпурни до почти черни, а цъфтежът е главно през лятото и при добра грижа може да се повтаря през сезона.
Топлинни изисквания и място
Tacca integrifolia е строго тропично растение и напълно неустойчиво на студ. Изисква температура, поддържана постоянно над около 13–15°C, а оптималният диапазон за растеж е 21–27°C. Подходяща е за зона USDA 11, което в умерения климат означава отглеждане само под покритие. Ключово е полусенчесто до сенчесто място с разсеяна светлина – пряката слънчева светлина, особено при горещини, изгаря листата. Видът не понася добре и студени течения и резки температурни колебания.
Отглеждане в умерен климат
При европейски условия видът се отглежда изключително в дома, зимната градина, оранжерията или влажно терариум или палудариум. Изисква висока влажност на въздуха, най-добре над 50–60%, която се осигурява чрез пръскане, поставяне на съда върху влажен керамзит или овлажнител, като се запазва добра циркулация на въздуха – последното е важно за профилактика на гъбични заболявания, към които растението е податливо.
Субстратът трябва да е пропусклив, хумусен, леко киселинен – добре се справят орхидейни смеси с добавка на кора и перлит – постоянно леко влажен, но никога преовлажнен. Растението е чувствително както към пресушаване, така и към гниене на коренището, затова балансът на влажността е ключов. През зимата поливането е по-икономично, като винаги се поддържа топлина.
Отглеждане от семена
Размножаването от семена е изискващо и търпение. Покълването е бавно и неравномерно – типично от 2 до 6 месеца, понякога и повече. Необходима е висока и постоянна температура на субстрата около 25–30°C, поддържане на постоянна влажност под покритие и свеж, чист посевен субстрат. Семената се засяват плитко (няколко милиметра) и е най-добре да се използва свеж материал – съхраняваните и изсушени семена покълват слабо или изобщо не. Полезно е накисването им за денонощие в топла вода, а разсадът изисква защита от загниване (damping-off).
Приложение и за кого
Tacca integrifolia е колекционерско и „ефектно“ растение, ценно заради необикновения, екзотичен цвят – силен декоративен акцент в интериори, зимни градини и големи терариуми или палудариуми. Това е един от видовете, които веднага привличат вниманието и често са тема на разговори. Поради високите изисквания към влажност и температура, чувствителността към преовлажняване и капризното покълване, се препоръчва на опитни любители на редки растения, които разполагат с условия за поддържане на постоянна топлина и висока влажност.
Любопитни факти
Името „цвете на прилеп“ идва от формата на съцветието: две изправени прицветници изглеждат като разперени крила, а висящите тъмни нишки – като мустаци. Нишковидните прицветници на този вид са сред най-дългите подобни структури в растителния свят. Тъмният цвят и леко неприятният аромат на цветовете са породили популярната хипотеза за опрашване от мухи, но изследванията върху рода Tacca показват, че тези растения са в голяма степен самоплодни – така че цветната теория за „опрашители падналици“ остава поне съмнителна.
Обобщение
Бялото цвете на прилеп е един от най-впечатляващите редки видове сред сенколюбивите растения. Съчетава необикновено „прилеповидно“ съцветие с дълги, лилави „мустаци“ и лъскави, цели листа. Изисква постоянна топлина, висока влажност и сянка, а размножаването от семена е изпитание за търпението – но за опитен колекционер с подходящи условия е едно от най-удовлетворяващите и разпознаваеми растения в колекцията.
