Enterolobium timbouva – Тимбува
Enterolobium timbouva, известен още като тимбува, тимбауба или дървото на слоновото ухо, е внушително дърво от семейство бобови (Fabaceae), подсемейство мимозоидеа. Това е местно растение в тропическите региони на Южна Америка, особено в Бразилия, където се среща естествено от щата Баия до Рио Гранде до Сул. Видът е описан за първи път научно от Карл Фридрих Филип фон Мартиус.
Дървото принадлежи към рода Enterolobium, който включва около 12 вида цъфтящи растения, местни за тропическите и топло-умерените региони на Америка. Всички видове от този род са средни или големи дървета, ценени както за декоративните си качества, така и за икономическата си полезност.
Ботаническо описание и външен вид на растението
Enterolobium timbouva е широколистно дърво с много широка, гъста и ниско разположена корона, което може да достигне височина от 10-20 м, а при оптимални условия дори до 35 м. Стволът е къс и цилиндричен, с диаметър 80-140 см, което го прави ценен източник на дървесина. Дървото се характеризира с бърз растеж, особено в млада възраст.
Листата са двуперести (bipenadas), нежни и много декоративни, съставени от 3-7 чифта пинеи, като всяка има 8-23 чифта дребни листенца. Целите листа могат да достигнат дължина до 30 см. Цветовете са бели или светлозелени, малки, но събрани на големи групи в характерни главички. Най-разпознаваеми са обаче дебелите, извити шушулки с дължина 10-15 см, които имат форма, наподобяваща човешко ухо, откъдето идва името "дървото на слоновото ухо".
Биологичен цикъл и особености
Растението е широколистно, което означава, че губи листата си през сухия сезон. Периодът на цъфтеж варира в зависимост от региона и може да бъде от юни до март или от септември до ноември. Плодовете узряват от май до октомври. Шушулките съдържат сапонини, които им придават сапунени свойства, но същевременно ги правят токсични за тревопасните животни.
Дървото е пионерно растение с много бърз растеж във вторични формации. То има и екологично значение като медоносно и фуражно растение, но поради токсичността на плодовете трябва да се внимава при използването му като фураж.
Толерантност към температури
Enterolobium timbouva е тропично и субтропично растение, което не понася студове. Растението може да преживее само леки слани до около -4°C. В умерения климат на Европа не е подходящо за отглеждане на открито и може да се култивира само като саксийно растение, което изисква зимуване на закрито при положителна температура.
Приложение на растението
В естествените си местообитания timbouva има широко приложение. Дървесината е ценена като строителен и дърводелски материал заради лекотата и здравината си (плътност около 0,35 г/см³). Растението се използва в горското стопанство като пионерски вид за възстановяване на вторични гори. В ландшафтната архитектура е ценено заради бързия растеж и широката си корона, която осигурява сянка, идеална за паркове и големи пространства.
Кората и листата имат ихтиотоксични свойства и традиционно са използвани за риболов. Шушулките, съдържащи сапонини, могат да служат като естествен сапун, откъдето идват някои местни имена като "pau-de-sabão" (сапунено дърво).
За кого е този вид
Enterolobium timbouva е растение за опитни любители на екзотични дървета, които разполагат с подходящи условия за зимуване на тропически растения. Поради бързия растеж и големите размери изисква просторни помещения или оранжерии. Идеален е за колекционери на растения от семейство бобови и за хора, заинтересовани от отглеждането на дървета с икономическо и екологично значение.
Обобщение
Enterolobium timbouva е впечатляващо тропическо дърво с изключителни декоративни и полезни качества. Характерните му шушулки с форма на ухо, бързият растеж и широката корона го правят атрактивно растение за любителите на екзотиката. Въпреки че в умерения климат изисква отглеждане в съд с зимуване на закрито, при подходящи условия може да се превърне в зрелищен елемент от колекцията на тропически растения.
Растението съчетава естетически качества с практическо значение, представлявайки богатството на неотропичната флора. За ботаническите ентусиасти е отличен пример за адаптация на растенията към тропичните условия и многобройното им използване от човека в естествените им местообитания.
