Drosanthemum hispidum – Щетинест дрозантемум
Drosanthemum hispidum, познат на полски като щетинест дрозантемум, а на английски като hairy dewflower, purple dewplant или rosea ice plant, е един от най-впечатляващите представители на семейство Aizoaceae. Този нисък, стелещ се сукулентен храст от югозападна Африка принадлежи към род Drosanthemum, наброяващ около 110 вида, чийто общ отличителен белег са лъскавите, прозрачни мехурчести клетки по листата, наподобяващи капки роса. Видът е описан за първи път от Карл Линей през 1753 г. под името Mesembryanthemum hispidum, а германският ботаник Густав Швантес го прехвърля в род Drosanthemum през 1927 г.
Популярността на това растение в градинарството се дължи на две негови качества: необичайната устойчивост на суша и горещина, както и масовите звездовидни цветове в наситени нюанси на пурпурното и магентата, които през сезона могат почти напълно да скрият листата. В средиземноморския климат то е ценено почвопокривно растение за склонове, зидове и чакълести градини; в по-хладните райони на Европа се отглежда в съдове, където каскадно увисващите стъбла изглеждат също толкова добре. Универсалността и непретенциозността му го правят подходящ вид както за колекционери на сукуленти, така и за градинари, търсещи растение, което може да бъде „забравено“.
Ботаническо описание и хабитус на растението
Drosanthemum hispidum е многогодишен, вечнозелен полухраст с височина от 10 до 60 cm, а според някои южноафрикански източници - дори до 70 cm. Младите стъбла първоначално се изправят нагоре, след което полягат и се разрастват встрани, като се вкореняват на местата, където докосват субстрата. Така едно растение образува компактна, възглавничеста постелка с ширина 0,5–1 m. По-старите стъбла вдървесиняват и се покриват със светлокафява, лющеща се кора, докато младите са зелени, месести и гъсто покрити с твърди, светли четинки – именно на тези власинки видът дължи латинския си епитет hispidum, означаващ „щетинест“.
Листата са срещуположни, цилиндрични или леко сплескани, с дължина до 2,5 cm, сивозелени, понякога с червеникав налеп. Повърхността им е покрита с големи, изпъкнали епидермални клетки, изпълнени с вода, наричани мехурчести клетки, които пречупват светлината и карат цялото растение на слънце да изглежда сякаш е покрито със скреж или поръсено с роса. Оттук произлиза името на рода Drosanthemum, образувано от гръцките думи drósos (роса) и ánthemon (цвете). Тези клетки съхраняват вода, отразяват част от слънчевото излъчване и ограничават нагряването на листата, а съдържанието им на соли помага на растението да понася засолени почви.
Темп на растеж и развитие
Темпът на растеж е умерен до сравнително бърз, особено на топло, слънчево място. Според Кралското градинарско дружество (RHS) растението достига окончателните си размери след 2–5 години отглеждане, като още през втория сезон обикновено образува ясно изразена, цъфтяща туфа. Разрастването се извършва главно настрани: стъблата нарастват на дължина, накланят се под собствената си тежест и се вкореняват във възлите, благодарение на което туфата непрекъснато се подмладява от периферията, докато центърът ѝ с времето може да оредее и да вдървесини.
Растението е дълголетно в смисъл, че постоянно образува нови, вкоренени стъбла, така че на практика може да расте на едно място в продължение на много години. За да поддържат компактен, гъст хабитус, градинарите подрязват стъблата след цъфтежа, което стимулира разклоняването и сгъстяването на почвопокривната маса. В почвата растението не е инвазивно в такава степен като някои видове Carpobrotus, но в средиземноморски климат може да се разпространи извън градините, което е отчетено в Италия, Испания и на островите в Средиземно море.
Цъфтеж и размножаване
Цветовете се появяват поединично по върховете на къси странични стъбла и са с диаметър около 2–3 cm. Устройството им е типично за Aizoaceae: това, което изглежда като множество тесни венчелистчета, всъщност е преобразувани стаминодии, докато същинските тичинки образуват светъл, жълтеникав или белезникав център. Цветът на венчелистчетата варира от розово-виолетов през пурпурен до наситено магентов, а повърхността им блести със сатенен блясък на слънце. Цветовете са фотонастични - отварят се на пълно слънце около обяд и се затварят вечер и в облачни дни, затова слънчевото място е условие за пълното им разкриване.
В природата видът цъфти в края на зимата и през пролетта, след дъждовния сезон, докато при отглеждане в Северното полукълбо основната вълна на цъфтежа е в края на пролетта и през лятото, често с повторни вълни до есента. Цветовете произвеждат нектар и прашец, които охотно се събират от медоносни пчели, земни пчели и самотни пчели; в родината му един от специализираните опрашители е Colletes schultzei. След опрашването се развиват дребни кутийки с хигрохастично устройство, които се отварят едва под въздействието на дъжда и изхвърлят семената заедно с водните капки - адаптация към климат, в който валежите са редки и краткотрайни. При отглеждане растението се размножава и вегетативно чрез стъблени резници или чрез отделяне на вкоренени части от почвопокривната маса.
Произход и естествен хабитат
Естественият ареал на Drosanthemum hispidum обхваща Намибия, Капските провинции на Южна Африка и Свободната държава. Сърцето на този ареал е Succulent Karoo – полупустинен биом със зимни валежи, считан за един от най-богатите на сукуленти райони в света. Там растението обитава скалисти издатини, каменисти склонове, сухи храсталаци и песъчливи равнини, но се среща и в нарушени терени, крайпътни участъци и пасища, дори върху засолени почви. Годишно там падат едва 150–400 mm дъжд, главно през зимата, а лятото е горещо и сухо.
Южноафрикански източници посочват, че видът се среща и в Кару, във финбоша и крайбрежните храсталаци на Източната Капска провинция, което свидетелства за широката му екологична толерантност. Тази пластичност обяснява защо растението толкова лесно се е установило в сухи райони с подобен климат: според Plants of the World Online то е внесено и се е натурализирало в Испания, на Балеарските острови, Канарските острови и в Италия, където е регистрирано, наред с други места, в Лигурия и Сицилия.
Екологични изисквания и толерантност
Това е растение за пълно слънце: на сянка стъблата се издължават, мехурестите клетки губят блясъка си, а цветовете не желаят да се отварят. Субстратът трябва да бъде минерален, много добре дрениран и по-скоро беден – песъчлив, чакълест или каменист, с неутрална до алкална реакция. Растението понася силни горещини (над 35 °C), вятър, засоляване и морски бриз, поради което често се засажда в крайбрежни градини. Най-големият му враг е излишната вода: във влажна, тежка почва корените и основата на стъблата бързо загниват.
Студоустойчивостта е тема, по която източниците се различават значително. RHS го оценява в категория H2 (чувствително растение, минимална температура 1–5 °C), южноафрикански източници говорят за понасяне на леки слани, а някои американски производители на алпийски растения посочват диапазона на зоните USDA 6a–9b, разбира се, за растения, растящи в идеално сух, чакълест субстрат. На практика трябва да се приеме, че краткотрайни застудявания до около -4 °C в сух субстрат не причиняват вреди, докато по-ниски температури или студ, съчетан с влага, водят до повреди. Безопасната минимална зона за отглеждане на открито е USDA 9.
Отглеждане в умерен климат
В по-хладните райони на Европа Drosanthemum hispidum е най-добре да се отглежда като контейнерно растение. Подходящ е широк, сравнително плитък съд с големи дренажни отвори, напълнен с кактусова смес, допълнена най-малко наполовина с едър пясък, чакъл, перлит или пемза. От края на пролетта до есента саксията трябва да стои навън, на най-слънчевото и проветриво място: на тераса, балкон или външен перваз. Поливайте обилно, но едва след като субстратът изсъхне напълно, а торете най-много два пъти през сезона с разреден тор за сукуленти.
През есента, преди първите слани, пренесете растението в светло и прохладно помещение - идеални са неотопляема оранжерия, зимна градина, студена веранда или светло стълбище с температура 5-10 °C. При такива условия поливайте само от време на време, така че листата да не се набръчкват прекомерно, но субстратът да остава почти сух. Зимуването в топло жилище при недостатъчно светлина води до издължаване на стъблата и отслабване на растението. В райони с мека зима, в USDA зона 9 и по-топли зони, видът може да се засажда в земята върху добре дренирани склонове и алпинеуми, най-добре под стряха, която го предпазва от зимните дъждове.
Използване в декоративното градинарство
В средиземноморския климат и в сухи райони с мека зима Drosanthemum hispidum е едно от класическите почвопокривни растения: засажда се върху склонове, укрепени срещу ерозия, по короните на подпорни стени, в чакълени градини, покрай алеи и в пролуките между плочите. Растението се използва и в т.нар. ксерискейпинг, или водоспестяващо градинарство, както и в крайбрежни насаждения, където соленият бриз елиминира много други видове. По време на цъфтежа обширните насаждения образуват еднородни пурпурни килими, видими отдалеч.
В по-хладните райони на Европа мястото му е в саксии, купи, балконски сандъчета, висящи кошници и контейнерни алпинеуми. Увисналите стъбла, покрити с цветове, образуват ефектна каскада, а лъскавите, „скрежно“ покрити листа са декоративни и извън периода на цъфтеж. Растението се съчетава добре с други сукуленти със сходни нужди - Delosperma, Lampranthus, седуми, ешеверии и Aloe - както и с декоративни треви. За градини, благоприятни за насекомите, то е ценен източник на прашец и нектар в средата на лятото.
Културно значение, история и етимология на името
Видът достига Европа сред първите растения от района на нос Добра надежда, внесени от Холандската източноиндийска компания, и е бил познат на градинарите още през XVIII век, щом Линей успява да го опише в Species Plantarum през 1753 г. като Mesembryanthemum hispidum. Големият род Mesembryanthemum е разделен през XX век на десетки по-малки родове; Густав Швантес, изтъкнат изследовател на Aizoaceae, обособява през 1927 г. рода Drosanthemum, към който прехвърля и този вид. Името на рода се отнася до „росата“, покриваща листата, а епитетът hispidum - до четинките по младите стъбла. Българското име дрозантемум четинест е точно превод на латинското име.
Фитохимична особеност е наличието в тъканите на растението на алкалоида 4'-O-деметиломесембренол, родствен на съединенията, срещащи се в прочутото южноафриканско растение Sceletium tortuosum (кана). Drosanthemum hispidum обаче не е лечебно или полезно растение и се отглежда изключително с декоративна цел, както и за укрепване на склонове срещу ерозия.
За кого е подходящ този вид
Това е отличен избор за хора със слънчев балкон, тераса или перваз, които търсят растение, устойчиво на занемаряване, горещина и суша, но същевременно ефектно цъфтящо. Подходящо е за начинаещи любители на сукуленти, тъй като прощава забравеното поливане, а стъблата му лесно се вкореняват от резници. Ще го оценят и колекционерите на растения от Aizoaceae, дизайнерите на чакълени градини и собствениците на градини в топли райони, където може да изпълнява ролята на многогодишно почвопокривно растение. Единственото условие е в районите с мразовити зими да му се осигури прохладно, светло и сухо презимуване.
Обобщение
Drosanthemum hispidum съчетава устойчивостта на пустинните сукуленти с изобилие от цъфтеж, рядко срещано при растения с толкова скромни изисквания. Пълното слънце, пропускливият субстрат и умереното поливане са почти цялата му философия на отглеждане. Видът е широко разпространен в природата и често срещан в ареала си; не фигурира като застрашен в Червения списък на IUCN, а в националния Червен списък на растенията на Южна Африка повечето често срещани видове Drosanthemum са със статут „най-малка загриженост“ (LC), така че отглеждането му не поражда съмнения от гледна точка на опазването на природата.
