Schinus terebinthifolia – Бразилско пиперено дърво
Schinus terebinthifolia, познато като бразилско пиперено дърво, ароейра или – в англоезичните страни – Brazilian peppertree, Christmas berry и Florida holly, е вечнозелено дърво от семейство Смрадликови (Anacardiaceae), към което принадлежат също шамфъстъкът, кашуто, мангото и смрадликата. Видът е описан през 1820 г. от италианския ботаник Джузепе Ради въз основа на растения от Бразилия. Макар в родината си да е обикновено дърво във вторичните гори и по речните брегове, по света е станал известен по две причини: като източник на розов пипер и като едно от най-инвазивните декоративни дървета, въвеждани някога в културата в субтропичната зона.
За градинаря в умерения климат на Европа това е преди всичко непретенциозно, бързорастящо саксийно растение с лъскави, ароматни листа и много декоративни гроздове от алени плодове. Лесното оформяне, поносимостта към бедни субстрати и суша, както и малките изисквания през зимата го правят подходящо за начинаещи, а дребните му листенца и бързо удебеляващото се стъбло се ценят от любителите на бонсай.
Ботаническо описание и хабитус на растението
Schinus terebinthifolia е храст или малко дърво, най-често високо 5–10 м, макар да са регистрирани екземпляри, достигащи 15 м. Стъблото е късо, често разклонено от основата, а короната е гъста, закръглена или неправилна; клоните на едно и също растение могат да бъдат изправени, разперени или почти увивни, обгръщайки съседните дървета. Кората е сивокафява, напукана при по-старите екземпляри. Кореновата система е плитка, но широко разпростряна, което улеснява растението да колонизира както дюни, така и периодично наводнявани низини.
Листата са последователни, нечифтоперести, дълги 10–22 см, с 3–15 листчета (най-често 7–9), разположени върху леко крилата ос. Отделните листчета са дълги 3–6 см и широки 2–3,5 см, елиптични до ланцетни, с фино назъбен ръб и ясно изразени жълтеникави жилки. При стриване отделят силен аромат, описван като пиперлив или терпентинов – оттук идва видовото име, свързано с терпентиновото дърво (Pistacia terebinthus), а родовото е свързано с гръцката дума schinos, означаваща мастиково дърво (Pistacia lentiscus). Различават се два ботанически вариетета: типичният, с по-малък брой листчета и червени плодове, и var. acutifolia с по-големи листа и розови плодове.
Темп на растеж и развитие
Видът е сред най-бързорастящите дървета в своето семейство. При пълно слънце и влажна почва младите растения достигат около 4,5 м височина за две години, а при добри условия започват да цъфтят и плододават още на третата година от живота си. Интересното е, че разсадът може да преживее и много години в дълбока сянка, като нараства само с 3–5 см годишно, а след откриване на короната растежът му бързо се ускорява. Тази пластичност, съчетана със способността да образува издънки от стъблото и корените след всяко повреждане, обяснява екологичния успех на вида.
При отглеждане в контейнери в по-хладните райони на Европа темпът на растеж е по-умерен, но все пак ясно забележим - за един сезон растението може да нарасне с няколко десетки сантиметра. Редовното подрязване позволява да се поддържа височина от 1,5–3 м, като същевременно сгъстява короната. Дървесината е твърда и финозърнеста; в Южна Америка се използва за мебели, гориво и дървени въглища.
Цъфтеж и размножаване
Цветовете са дребни, петделни, бели до кремави, събрани в метлици, израстващи от пазвите на листата. Schinus terebinthifolia е двудомен вид: мъжките и женските цветове се развиват на отделни растения, затова за образуване на плодове са необходими растения и от двата пола. В родината му и във Флорида основният цъфтеж е от септември до ноември, като малка част от популацията цъфти повторно през пролетта; в средиземноморския климат се посочва периодът от юли до септември. Цветовете отделят обилно нектар и са важен източник на храна за пчелите, включително безжилоносната Tetragonisca angustula - медът от бразилското пиперово дърво е ценен регионален продукт.
Плодът е кълбовидна костилка с диаметър 4–5 мм, първоначално зелена, а при узряване лъскава, яркочервена или розова. Плодовете узряват няколко месеца след цъфтежа, във Флорида главно от декември до февруари, и се задържат по клоните дори 8 месеца, образувайки тежки, плътни гроздове. Едно женско растение образува хиляди плодове; те се разпространяват от птици и бозайници, както и чрез водата. Семената запазват жизнеспособността си сравнително кратко, обикновено до няколко месеца след разпръскването. Видът се размножава и вегетативно чрез коренови издънки и полувдървесинени резници.
Изисквания към средата и толерантност
Естественият ареал обхваща източна, южна и централно-западна Бразилия, Парагвай и североизточна Аржентина, от морското равнище до около 2000 м надморска височина. Растението расте при климат със средна годишна температура 12–26 °C и годишни валежи 950–2200 мм, в толкова различни местообитания като крайбрежни дюни, крайречни гори, блата, крайпътни канавки и сухи, каменисти склонове. Понася периодично заливане, засоляване на почвата и морски аерозол, бедни и кисели почви, както и пожари, след които се възстановява от основата.
По отношение на светлината предпочита пълно слънце, но понася полусянка. Студоустойчивостта му е ограничена: зрелите, вдървесинени екземпляри преживяват краткотрайни спадове на температурата до около -6 °C, което съответства на зона 9 по USDA; при по-силни студове стъблата измръзват, а младите растения загиват. Именно климатичната бариера - а не почвата или водата - определя границата за отглеждане на открито в Европа, ограничавайки го до крайбрежията на Средиземно море и Атлантическия океан.
Отглеждане в умерен климат
В по-хладните региони на Европа Schinus terebinthifolia се отглежда като контейнерно растение. Саксията трябва да има дренажни отвори и дренажен слой, а субстратът - да е пропусклив, например универсална почва, смесена с пясък или перлит. От пролетта до есента растението се поставя на слънчева тераса или балкон и се полива, когато горният слой на субстрата изсъхне; вкоренените екземпляри понасят забравено поливане, но не и постоянно преовлажняване. Торим умерено от пролетта до края на лятото с комплексен тор.
През зимата, когато температурите се доближат до нулата, пренасяме растението в светло, хладно помещение с температура 5–12 °C - неотопляема оранжерия, светло стълбище или хладна стая. При такива условия растежът му частично се забавя и изисква много пестеливо поливане. Възможно е и презимуване в топло жилище при добра светлина, макар че тогава продължава да расте и често се напада от акари и листни въшки. Формировъчната резитба се извършва в началото на пролетта, преди започване на растежа; видът се възстановява отлично дори от стара дървесина. Пресаждаме на всеки 2–3 години в малко по-голяма саксия.
Употреба в декоративното градинарство
Бразилският пипер се засажда от XIX век като декоративно, сенкообразуващо и живоограждащо дърво в топлите региони на света - в Калифорния, Флорида, Австралия, Южна Африка и Средиземноморския басейн. Цени се заради лъскавата си целогодишна листна маса и ефектните зимни гроздове от червени плодове, от които се изработват празнични украси (оттам и названието Christmas berry). В Южна Америка се използва и за укрепване на дюни и възстановяване на гори върху деградирали земи.
В Централна и Северна Европа ролята му се ограничава до отглеждане в саксия и бонсай. Като бонсай видът има много предимства: дребни листа, бързо удебеляващ се ствол, лесно разклоняване след резитба и възможност за получаване на плодове върху женски растения. Важно е да се помни, че в много субтропични региони (Флорида, Тексас, Хавай, части от Австралия и Южна Африка) видът е признат за инвазивен и е обхванат от забрана за продажба или засаждане; в умерения климат на Европа няма възможност за самостоятелно разпространение чрез семена, но в средиземноморските райони трябва да се избягва въвеждането му в природата.
Културно значение, розов пипер и токсичност
Сушените плодове на Schinus terebinthifolia, заедно с плодовете на сродния Schinus molle, се предлагат на пазара като розов пипер (poivre rose), популярен във френската кухня и в смесите от подправки. Това не е истински пипер - растението няма нищо общо с род Piper - а ароматна, леко сладка и смолиста костилка. Поради наличието на фенолни съединения подправката не е получила статут GRAS в Съединените щати, а хората с алергия към кашу или шамфъстък трябва да бъдат внимателни. В народната медицина на Бразилия кората и листата на ароейрата са използвани като противовъзпалително и антибактериално средство, а екстрактите от растението са обект на фармакологични изследвания.
Както много растения от семейство Anacardiaceae, видът съдържа алкенилфеноли, сродни на урушиола, които при чувствителни хора предизвикват контактен дерматит; контактът със сока и дори димът от горящата дървесина могат да причинят раздразнения. Поглъщането на листа или по-голямо количество плодове води до дразнене на гърлото и стомашно-чревни оплаквания, а при птици е наблюдаван парализиращ ефект. На практика в градината е достатъчно да работите с ръкавици при подрязване и да не оставяте растението в обсега на малки деца и животни.
За кого е подходящ този вид
Schinus terebinthifolia е добър избор за хора, които искат бързо да отгледат ефектно вечнозелено дръвче в саксия от семена и разполагат с място за хладно зимуване. Подходящ е за начинаещи благодарение на толерантността си към грешки при поливането и беден субстрат, за любители на бонсай поради лесното оформяне, както и за колекционери на полезни растения като жив източник на розов пипер. По-малко подходящ е за хора, които очакват растение за отглеждане на открито в умерен климат или имат силна алергия към растения от семейство Anacardiaceae.
Обобщение
Бразилското пиперово дърво съчетава бърз растеж, атрактивна листна маса и декоративни, дълго запазващи се плодове с непретенциозност. В топлите райони на света инвазивността му се е превърнала в проблем, но в контейнер при умерения климат на Европа то е лесно за отглеждане и благодарно растение, което при хладно зимуване може да съпътства градинаря в продължение на десетилетия. Видът досега не е оценяван в Червения списък на IUCN; в естествения си ареал е широко разпространен и не е застрашен.
