Albizia myriophylla – Албиция Мириофила („лакрична албиция”)
Albizia myriophylla е тропическа албиция от семейство бобови (Fabaceae), пълзящ, бодлив храст с изключително перести листа. В Югоизточна Азия се цени предимно като естествен заместител на лакрицата – дървесината, клонките и корените ѝ са сладки и се използват в традиционната медицина.
Синоними и наименования
Видът е описан от Бентам (1844), а базонимът е Acacia myriophylla Steud. Базата Kew POWO изброява около 9 синонима; най-важните са:
- Acacia myriophylla Steud. (базоним)
- Mimosa microphylla Roxb.
- Albizia microphylla (Kuntze) J.F.Macbr.
- Feuilleea microphylla Kuntze
- Acacia roxburghii Kostel.
- Acacia foliolosa Graham
- Albizia myriophylla var. foliolosa Baker
- Albizia thorelii Pierre
На тайски растението се нарича cha-em-thet („тайска лакрица“), а на английски „liquorice tree/vine“; българското наименование в нашия магазин е албиция мириофила. Епитетът myriophylla означава „с безброй листенца“ – интересно е, че част от синонимите се базират на противоположния microphylla („дребнолистен“).
Произход и външен вид
Видът произхожда от тропическа Азия – от Асам и Индия през Индокитай (Мианмар, Тайланд, Лаос, Виетнам, Камбоджа) до северната част на Малайския полуостров, където расте по краищата на гори, пясъчни брегове на реки и нарушени терени. Това е пълзящ, скандентен храст или лиана, понякога малко дърво, с клонки, въоръжени с дребни, кукичковидни бодли, улесняващи катеренето.
Листата са двуперести и изключително перести – с 8–20 двойки сегменти, всеки от които носи около 25–60 двойки дребни листенца (оттук и името „с безброй листенца“). Цветовете са събрани в пухкави главички, подредени в метли; типично за албициите те се състоят от множество бели тичинки, създаващи ефект на кремообразен „помпон“. Плодът е плосък, тънък, хартиен шушулка с дължина 15–20 см, съдържаща няколко семена.
Издръжливост на студ и отглеждане
Albicja myriophylla е строго тропично растение, чувствително към студ (зони USDA 10–11), неподходящо за измръзване. В умерения климат се отглежда в саксия: на топло, на пълно слънце и при умерена влажност, като се предпазва от измръзване – в България като растение под покрив или домашно. Предпочита пропусклива, дори песъчлива почва (в природата расте по бреговете на реки). Като бобово растение свързва атмосферния азот и обогатява почвата.
Отглеждане от семена
Семената, както при повечето бобови, имат твърда, непропусклива обвивка, затова изискват прекъсване на покоя. Обикновено се заливат с гореща вода и се накисват 12–24 часа; ако не набъбнат, обвивката се надсича (скарификация) и се накисват отново. След прекъсване на покоя се засяват в топла (25–30°C), влажна, пропусклива почва – покълването тогава е бързо и активно. Това е лесно отглеждане, при което единствената пречка е твърдата обвивка.
Приложение и безопасност
В Югоизточна Азия дървесината, клонките и корените на тази албиция са сладки и служат като заместител на истинската сладка лакрица – тяхната сладост идва от тритерпенови сапонини (albiziasaponin), а не от захар. В традиционната медицина коренът се използва при болки в гърлото, кашлица, като отхрачващо и тонизиращо средство. В нашето предложение това е преди всичко изключително колекционерско и декоративно растение с перести листа.
Любопитни факти
Това е едно от малкото растения, естествено сладки без захар – вкусът на лакрица идва от тритерпенови сапонини, химически несвързани нито със захарна тръстика, нито с глициризин на истинската лакрица. За разлика от известната копринена албиция (Albizia julibrissin), това не е сянково дърво, а бодлив вид, който се катери благодарение на кукичести бодли.
Обобщение
Albicja myriophylla е предложение за колекционери на екзотика – перестите листа, пухкавите бели цветове и сладката, лакрична дървесина я правят наистина необикновена. Отглеждането от семена е лесно след прекъсване на твърдата обвивка; изисква само топлина и защита от измръзване.
